Една жена...
Коя си ти? Не те познавам.
Какво изобщо търсиш в мен?
Не виждаш ли, че ослепявам
и няма нищо в моят ден.
За бога - дръпни се от тук,
за тебе нищо няма да намеря.
Ти птица си - лети на юг,
че зимата ще те разстреля.
След мен не тръгвай, няма път,
отдавна скрих го във забрава.
Сега се лутам в чужда плът
и търся хорската пощада.
Защо ме чакаш пред вратата,
със две протегнати ръце.
Със поглед гониш тъмнината
и търсиш моето сърце.
Защо ме искаш - аз съм грешен
и плачеш с кървави сълзи.
А после казваш - "Ти си вечен,
обичам те, но ме боли".
Защо си толкова добра,
след всяка болка ме прегръщаш.
Защо за мен и след смъртта,
със обич пак ще се завръщаш...
© Валери Янев All rights reserved.
