5.04.2008 г., 18:09 ч.

Една жена... 

  Поезия » Любовна
834 0 7
 

Коя си ти? Не те познавам.

Какво изобщо търсиш в мен?

Не виждаш ли, че ослепявам

и няма нищо в моят ден.

 

За бога - дръпни се от тук,

за тебе нищо няма да намеря.

Ти птица си - лети на юг,

че зимата ще те разстреля.

 

След мен не тръгвай, няма път,

отдавна скрих го във забрава.

Сега се лутам в чужда плът

и търся хорската пощада.

 

Защо ме чакаш пред вратата,

със две протегнати ръце.

Със поглед гониш тъмнината

и търсиш моето сърце.

 

Защо ме искаш - аз съм грешен

и плачеш с кървави сълзи.

А после казваш - "Ти си вечен,

обичам те, но ме боли".

 

Защо си толкова добра,

след всяка болка ме прегръщаш.

Защо за мен и след смъртта,

със обич пак ще се завръщаш...

© Валери Янев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прелестен стих!Удоволствие беше за мен да прочета!поздрав!Много ми хареса!
  • Товае едно разминаване в любовта - когато само единият е безнадеждно влюбен. Честно и достойно е да не се отговаря на такава любов само от съвест. Защото и двмата няма да с щастливи.
    Поздрав, Валери!
  • Защото това е жената на живота ти...
    обичаща и всеотдайна! Великолепна творба!
    с обич, Валери.
  • Защо лирическият отпраща любовта, отправена към него?!...Ще се стопи зимата в душата му...Вярвам в това! Поздрав за силния стих!
  • И...защото те обича!
    Силен и въздействащ стих, отново!
    Поздрав!
  • Ти птица си - лети на юг,
    че зимата ще те разстреля.
    * * *
    Браво! Много хубаво! Поздрав!
  • поздравления, Валери.
Предложения
: ??:??