Една жена от съня ме събужда,
ляга си моя – събужда се чужда!
Една жена чувства си проси,
любов и давам и се питам – защо ли?
Една жена като ураган ме връхлита,
не знае името ми, а дори не пита,
Една жена силна като стихия,
защото знае – пак ще се отбия!
Една жена живота ми разбива,
болка ми причинява и не разбира...
Една жена сърца краде,
мечти погубва – обич да даде...
Една жена сбогом ми казва,
искам да остане, а тя отказва,
река от сълзи, море от любов оставя,
а после мен – мен обвинява!!!
© Сюлейман Сюлейман Todos los derechos reservados