2 sept 2014, 14:24

Една жена копаеше пръстта 

  Poesía
1875 11 21

Една жена копаеше пръстта

със някаква очукана мотика...

Приведена. Беззъба. И сама.

Направо по-очукана от дните.

 

Копаеше с набръчкани ръце...

И тихо се усмихваше на здрача.

Приличаше земята на сърце.

А залезът - на огнена погача.

 

Копаеше. Беззъба и сама.

С угаснали от времето зеници.

Приличаше жената на сълза,

изплакана горчиво от къртица.

 

Очите ù повикаха дъжда.

А ветровете тихо се смълчаха...

Тя ще остави мъничка следа.

Под пръстите ù корените спяха.

 

Преминах покрай нея като сън.

За миг един си срещнахме очите...

И стана някак си по-светло вън,

преди да са изплували звездите.

 

Една жена копаеше пръстта...

Цветя садеше - приказна мозайка.

Приведена. Беззъба. И сама.

И онемях!  Та тя ми беше майка!

 

© Гълъбина Митева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??