Една жена копаеше пръстта
със някаква очукана мотика...
Приведена. Беззъба. И сама.
Направо по-очукана от дните.
Копаеше с набръчкани ръце...
И тихо се усмихваше на здрача.
Приличаше земята на сърце.
А залезът - на огнена погача.
Копаеше. Беззъба и сама.
С угаснали от времето зеници.
Приличаше жената на сълза,
изплакана горчиво от къртица. ...