8 jul 2008, 22:26

Една жена в бара

  Poesía
846 0 1

Празно е в бара, минава полунощ

и оркестърът замира във последен блус.

Мъж допива чашата и излиза сам.

Сервитьори уморени чакат тежък край.

Тя седи единствена вече часове.

"Барман, поднеси ми пак друго питие".

А пред нея чашите нямат брой и чет...

Погледът и рее се някъде далеч.

Една жена във бара щом седи

сред празни чаши, с болка на очи.

Тя ден не знае, нейна е нощта

и в нея търси изгубена мечта.

В очите блясват искрени сълзи.

И те говорят колко я боли.

Налей и още, барман, донеси!

Любовна мъка тази нощ гаси.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гергана Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...