Една жена в бара
Празно е в бара, минава полунощ
и оркестърът замира във последен блус.
Мъж допива чашата и излиза сам.
Сервитьори уморени чакат тежък край.
Тя седи единствена вече часове.
"Барман, поднеси ми пак друго питие".
А пред нея чашите нямат брой и чет...
Погледът и рее се някъде далеч.
Една жена във бара щом седи
сред празни чаши, с болка на очи.
Тя ден не знае, нейна е нощта
и в нея търси изгубена мечта.
В очите блясват искрени сълзи.
И те говорят колко я боли.
Налей и още, барман, донеси!
Любовна мъка тази нощ гаси.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гергана Георгиева Все права защищены
познато,а?