5 feb 2005, 19:49

Една жена за повече от ден

  Poesía
1.2K 0 1

Понякога ще идвам в съня ти -  
ще бъда лъч лунна светлина,

ще озарявам мислите безплътно,

но пък истински и после бавно

                                                ще вървя...

Ще те целувам с полъха на вятъра

на топла нощ акациева.

От бриза устните ти

ще изсъхват, а аз с целувка

                                         ще ги овлажня...

С музиката на щурче в тревата

ще шепна, че “Обичам те”,

а ти безсилен и олекнал

ще продължаваш в мрака

                                           да лежиш...

Понякога, когато не очакваш

аз пак ще бъда покрай теб -

безсилна, малка, всеотдайна,

една жена за повече

                                            от ден....

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргаритка Харизанова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Абе добре се е получило, въпреки че честно да ти кажа малко трудно се усещат римите (но не че аз пиша по-добре) иначе като стилистика и като идея е много оригинално. Аиде продължаваи да пишеш

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...