Една любов
Вятърът вие в обрулени клони,
дъжд тротоара яростно блъска,
отмива бавно всичко помежду ни,
забива ножове с всяка мъничка пръска.
Мълчанието гали за последно тишината,
като няма китара без струни,
все по-силно се впива в мене вината
за чувства непреглътнати и недоизказани думи.
Тръгвам сама по мъртви пътеки,
алеи без път и без изход пресичам,
отекват лъжовно пак твоите стъпки
и дърветата знаят, че тебе обичам.
***
И бие сърцето в шеметен ритъм,
препускам през живота суров,
отново жадно от тебе отпивам,
и за тебе живея - ЛЮБОВ!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Манджукова Todos los derechos reservados
