mimoza_79 (Мария Манджукова)
98 94
20.09.2008 г., 23:05 ч.

Една любов 

  Поезия » Любовна
450 0 2

Вятърът вие в обрулени клони,

дъжд тротоара яростно блъска,

отмива бавно всичко помежду ни,

забива ножове с всяка мъничка пръска.

Мълчанието гали за последно тишината,

като няма китара без струни,

все по-силно се впива в мене вината

за чувства непреглътнати и недоизказани думи.

 

Тръгвам сама по мъртви пътеки,

алеи без път и без изход пресичам,

отекват лъжовно пак твоите стъпки

и дърветата знаят, че тебе обичам.

***

И бие сърцето в шеметен ритъм,

препускам през живота суров,

отново жадно от тебе отпивам,

и за тебе живея - ЛЮБОВ!

© Мария Манджукова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??