Една любов

20 сент. 2008 г., 23:05

Поэзия » Любовная

454 0 2

Вятърът вие в обрулени клони,

дъжд тротоара яростно блъска,

отмива бавно всичко помежду ни,

забива ножове с всяка мъничка пръска.

Мълчанието гали за последно тишината,

като няма китара без струни,

все по-силно се впива в мене вината

за чувства непреглътнати и недоизказани думи.

Тръгвам сама по мъртви пътеки,

алеи без път и без изход пресичам,

отекват лъжовно пак твоите стъпки

и дърветата знаят, че тебе обичам.

***

И бие сърцето в шеметен ритъм,

препускам през живота суров,

отново жадно от тебе отпивам,

и за тебе живея - ЛЮБОВ!