Вятърът вие в обрулени клони,
дъжд тротоара яростно блъска,
отмива бавно всичко помежду ни,
забива ножове с всяка мъничка пръска.
Мълчанието гали за последно тишината,
като няма китара без струни,
все по-силно се впива в мене вината
за чувства непреглътнати и недоизказани думи.
Тръгвам сама по мъртви пътеки,
алеи без път и без изход пресичам,
отекват лъжовно пак твоите стъпки
и дърветата знаят, че тебе обичам. ...