Една мокра снимка на тротоара.
Кален грайфер на единия й край.
Една стара снимка до контейнера.
Нечия забравена леля или баба.

Един овехтял апартамент е продаден.
Едни спомени са останали ненужни.
Една черно-бяла снимка на жена.
И други парцали разхвърляни.

Хартията подгизва от дъжда.
Стъпките оставят кални следи.
Образът на скъпа майка или баба.
Сега е спомен чужд и ненужен.

Дъждът не спира да прави локви.
Поглъща и размива излишните драми.
Някой някога може да е съществувал.
Може дори наследство да е оставил.

Но сега е само снимка на тротоара.
Черно-бяла и в стила на шейсетте.
И ние оставяме своите кални грайфери.
И продължаваме с твърди крачки напред.

Борим се, доказваме се и побеждаваме.
Вярваме, че оставяме своите трайни следи.
Вярваме, че сме безценни и незабравими.
И после се оказваме в някой контейнер.

И по лицата ни стъпват чужди подметки.
И се превръщаме просто в мокри снимки.