Една-единствена сълза пророни вятърът
и вледени посоките за тръгване.
Уж беше пролет с календарна дата,
а падаха от студ по пътя гълъби.
Една-единствена сълза пророни огънят
и изгори мостовете за връщане.
Реката се смали до невъзможното,
а пътищата в пепел се превърнаха.
Една-единствена сълза пророни залезът
и оцвети луната във кафяво.
Сред крясъци на полунощни гарвани,
танцуваха усмивките на дявола.
Една-единствена сълза пророни слънцето,
морето заблестя в златистосиньо.
Запяха рибите, коралите разцъфнаха,
небето закипя от химни.
Тревата пееше, пчелите композираха,
дърветата с листата ръкопляскаха.
Новородени ручеи танцувайки извираха,
скалите стоплиха и разсъблякоха.
Една-единствена сълза държа във шепи.
Не знам дали добро ще донесе, когато
е последна и наречена е като клетва -
или е благослов, или проклятие.© Дочка Василева Todos los derechos reservados