4 jul 2005, 21:51

Една непразнувана годишнина

  Poesía
1.1K 0 2

Понякога обичам да се връщам

към това, което е било.

Внимателно да пренареждам

спомени по горните полици.

 

Да поливам със сълзи

повехналите си цветя,

запазил в тайна колко ме боли,

че сам посрещам вечерта.

 

След купчина изпити чаши

и купчина самотни дни,

признавам, че горчи

щом си припомня,

какво за мене беше ти.

 

Спомени...

 

В приятелска наздравица -

жадувана, позната...

Разцъфва в миг на щастието аленото цвете.

Ние потъваме в глъчката, в тълпата,

но под масата са вплетени ръцете.

 

Оставаме заедно,

още един миг поне.

Оставаме двама

и правим свое клише

 

“И прозираме през него, голи,

както вените на цветето прозират

през диамантени капки роса.

Както огънят прозира

през шепата на въглена.

Както сънят прозира през клепачите.

Тайнствено и деликатно...

Магическо и само наше...

 

И всички въздишки на закъснялата есен,

дъждовна, кървава и пак само наша
са с цвета на двете капки кръв,

избили по твоята китка

и по моята разкъсана душа.

Усмивката на непознат не плаши.

И вятърът е мек.

И лекотата е престол.

И.....”

 

Но дотук...

Дотук с белия стих.

Напук на общоприетото

самотният човек не е свободен.

Сега всичко е бледо и много практично,

нашето “заедно” вече го няма.

Сърцето упреква,

но ние не го приемаме лично.

Дай след цялата отровна честност

поне веднъж да се измамим.

 

Аз зная, че повече няма да плачем.

Нито в безсмъртната любов ще се кълнем.

Но защо никой от нас не извика

след другия да спре.....

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виджил Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Не е истина.
  • НЕ ВЯРВАМ, ЧЕ ТОВА Е ИСТИНА, ПРЕКАЛЕНО ИСТИНСКО Е ЗА ДА МОЖЕ ДА Е ИСТИНА. ПОЗДРАВИЗА ОТКРОВЕННОСТА, АКО Е ИСТИНА

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...