Докосва като звук -
усещаш го, но той не съществува.
Залъгва с шепот жадния ти слух
или насън ти се причува?...
И после - болка... по шията - следи от него;
и после - дяволска наслада
от допира на топлите му длани -
жигосва кожата с жестокостта на клада,
в която всичките ти грехове са сбрани.
Целува като дух -
усещаш го, но той не съществува.
Дали наистина е тук?
Или целувките му парещи сънуваш?
Първичен - надушва страх, примесен със възбуда...
изчаква, дебне - после те напада,
а твойта болка - притъпена от почуда -
защо разкъсва те, а всъщност е наслада...?
И като звяр към плячката си се насочва,
отхапва с ярост от плътта ти;
и ненаситен, като суха черна почва,
големи глътки пие от страстта ти.
И после пак е нежен като полъх,
пропит със аромат на голо тяло...
Наслада, болка, пак наслада,
а още с твоето не се е сляло!
Понякога гальовен като коте
те милва с кадифени лапи;
когато му повярваш, че е ангел,
отново впива нокти в теб и хапе!...
Отново болка и толкова силно желание
да изпиеш до дъно душата му,
да изтръгнеш без милост сърцето му...
Изгарящо, грубо желание
да го видиш, крещящ от екстаз
в мъчително - сладко страдание...
.............................................
И после да притиснеш туптящото му 
                                  жарко тяло;
да преплетеш със него своето -
                    отпуснато и отмаляло.
Да погалиш косите му светли,
да проникнеш във мислите тъмни -
очи от кристали и мрачни фантазии...

А когато след мрака се съмне,
не питай защо не си същата!
Ако той е целувал устата ти,
ако с пръсти е рошил косата ти -
не питай защо вече си друга,
оплетена в мрежа от грях и съблазън;
съзнание, мисли, и чувства, и тяло -
той всичко във теб е дълбоко белязал...

Не влезе ли ангел във стаята?
Не легна ли демон в леглото ти?

Заспа ли със него в ръцете си?
Не питай защо си различна,
ако снощи си пуснала дявола в себе си...

"Влюбената жена не се бои от ада. Тя съвсем не иска
да иде в рая."                                            А.Франс