13 ago 2014, 15:20

Една от жените хмонг 

  Poesía » Civil
607 0 5
Една от жените хмонг
След всичките нестигнати любови
отскубвах по едно перо.
И пак съм тук, макар безкрила сова.,
от ятото на хмонг - самò ядро.
Все повече земята ме привлича,
тежнеят крачки, боса съм в калта.
Страстта на Пенелопа е пленителна,
но не тъка килим и няма за кого.
Сред племето се смея най-последна,
шумят беззъбите – нощта е тържество!
По техните лица игриво се разливат ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златина Георгиева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??