Една от жените хмонг
Една от жените хмонг
След всичките нестигнати любови
отскубвах по едно перо.
И пак съм тук, макар безкрила сова.,
от ятото на хмонг - самò ядро.
Все повече земята ме привлича,
тежнеят крачки, боса съм в калта.
Страстта на Пенелопа е пленителна,
но не тъка килим и няма за кого.
Сред племето се смея най-последна,
шумят беззъбите – нощта е тържество!
По техните лица игриво се разливат
искри от радост - плът и пиршество.
Кръгът – закон, кръгът е ясен,
извън жарта на старите му правила
Гората е предмостие към непознатото,
а горните земи са демонски гнезда.
Шаманът пази центъра, а ние – него.
В живота колело сме само песъчинки!
Но аз съм с белег и една от периферията!
Не огънят, а здрачът ме привлича!
Да, аз съм хмонг, и баба ми, пазител
на старите обреди и честта, не е у мен!
Аз друга мисъл гнездя – зад планините
да съм орлица до орел! Различна - птича!
Не черга, а крила да имам, и простор!
Зад мен любимият да чувам, че лети!
Размахам ли криле, и неговият отговор
да ни издигне до божествените съдници...
З.В.
© Златина Георгиева All rights reserved.
