3 jun 2008, 15:14

Една палатка

  Poesía
628 0 4
 

 

Една палатка

 

Една палатка,

цял дворец за двама,

препълнени със страст,

как побра ни  само!

 

Птиците замлъкнаха в омая,

вятърът просмука нежността,

не исках на мига да идва края,

изцяло отдаден на страстта.

 

Всяка  твоя ласка

искрица към небето  си изпрати,

всяка нежна дума

погуби всички постулати.

 

Вълните, плискайки брега ни,

прииждайки отново и отново,

казваха на всички за  греха ни,

притихнали, загубили дар-слово.

 

Тръпнеща  в страстта си,          

света побираш в шепи,          

отвориш ли  вратата  своя,              

друг ще дойде да те гепи!

 

Една палатка

и лудата ти  страст,

където любовта

има само власт!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...