16 dic 2019, 7:57

Една последна

524 0 0

А мислех, че не се сбогувам,

че някъде пред прага ще се свиеш - 

да поотмине бурното разблъскване,

на пролет пак да замирише.

 

И мислех - както винаги нахъсана,

ще блъснеш с рамо тежките ми порти,

ще влезеш млада, неорисана,

нехаеща за дребничките злоби.

 

Не би... Душата ми бледнееща

ме стряска като лик във огледалото,

където цветна беше вчера...

Сега каква е? Просто стара...

 

Не знаех - времето препуска,

любовите са все по-тежки,

душата ми е пълна с болка,

затуй не може да се вмести -

една любов, съвсем човешка...

Една последна, като за други сто...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....