16.12.2019 г., 7:57

Една последна

527 0 0

А мислех, че не се сбогувам,

че някъде пред прага ще се свиеш - 

да поотмине бурното разблъскване,

на пролет пак да замирише.

 

И мислех - както винаги нахъсана,

ще блъснеш с рамо тежките ми порти,

ще влезеш млада, неорисана,

нехаеща за дребничките злоби.

 

Не би... Душата ми бледнееща

ме стряска като лик във огледалото,

където цветна беше вчера...

Сега каква е? Просто стара...

 

Не знаех - времето препуска,

любовите са все по-тежки,

душата ми е пълна с болка,

затуй не може да се вмести -

една любов, съвсем човешка...

Една последна, като за други сто...

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...