15 sept 2015, 20:37

Една поука

  Poesía » Otra
413 0 1

Една поука, една победа,

със себе си неспирно водим борба.

Човек, човека не иска веч да гледа,

да рови мъчи се в нечия съдба.

Една поука всеки ден върви с нас,

измива ни душите често със сълзи.

Да викнем често с глас,

обич, обич към сърцето да пълзи.

Една  поука, една победа,

това ли иска всеки да постигне днес?

Създателя добре, добре ни гледа,

живеем в душите с гнойния абсцес.

В.Й. 13.09.2015г.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Йотов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Потъпкваме човешкото в душата си в името на реализацията на болните си амбиции - така те разбрах аз, Василе! Надявам се да съм те разбрал правилно. Защото ако е така, ти биеш камбаната и който чул, чул. А който не чул, да си носи последствията. Народът казава: "Предупреден - половин спасен!" Харесах!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...