Една поука, една победа,
със себе си неспирно водим борба.
Човек, човека не иска веч да гледа,
да рови мъчи се в нечия съдба.
Една поука всеки ден върви с нас,
измива ни душите често със сълзи.
Да викнем често с глас,
обич, обич към сърцето да пълзи.
Една поука, една победа,
това ли иска всеки да постигне днес?
Създателя добре, добре ни гледа,
живеем в душите с гнойния абсцес.
В.Й. 13.09.2015г.
© Васил Йотов Todos los derechos reservados