15 сент. 2015 г., 20:37

Една поука

410 0 1

Една поука, една победа,

със себе си неспирно водим борба.

Човек, човека не иска веч да гледа,

да рови мъчи се в нечия съдба.

Една поука всеки ден върви с нас,

измива ни душите често със сълзи.

Да викнем често с глас,

обич, обич към сърцето да пълзи.

Една  поука, една победа,

това ли иска всеки да постигне днес?

Създателя добре, добре ни гледа,

живеем в душите с гнойния абсцес.

В.Й. 13.09.2015г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Йотов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Потъпкваме човешкото в душата си в името на реализацията на болните си амбиции - така те разбрах аз, Василе! Надявам се да съм те разбрал правилно. Защото ако е така, ти биеш камбаната и който чул, чул. А който не чул, да си носи последствията. Народът казава: "Предупреден - половин спасен!" Харесах!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...