15.09.2015 г., 20:37

Една поука

408 0 1

Една поука, една победа,

със себе си неспирно водим борба.

Човек, човека не иска веч да гледа,

да рови мъчи се в нечия съдба.

Една поука всеки ден върви с нас,

измива ни душите често със сълзи.

Да викнем често с глас,

обич, обич към сърцето да пълзи.

Една  поука, една победа,

това ли иска всеки да постигне днес?

Създателя добре, добре ни гледа,

живеем в душите с гнойния абсцес.

В.Й. 13.09.2015г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Йотов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Потъпкваме човешкото в душата си в името на реализацията на болните си амбиции - така те разбрах аз, Василе! Надявам се да съм те разбрал правилно. Защото ако е така, ти биеш камбаната и който чул, чул. А който не чул, да си носи последствията. Народът казава: "Предупреден - половин спасен!" Харесах!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....