13 oct 2023, 21:32

Една пътека избери

  Poesía » Otra
562 0 0

Вървя по светлата пътека,
а Слънцето ме гали със лъчи.
Едничка стига на човека -
от  всичките една  си избери.

 

По нея тръгвай и полека,
че стръмно е нагоре към върха.
Те птиците го стигат леко,
но и мечтите имат си крила.

 

Една, а дълго все я гоним.
Ще стигне ли животът за мечта?
Понякога тя пада долу…
И търсим я в най-ярката звезда.

 

Вървя по моята пътека,
че жива съм – не стига ли това?
И дишам, и тупти сърцето.
Задъхана нагоре се стремя.  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ани Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...