Една ръка люлката люляла
и докосвала с обич детето,
една ръка днес е протегната
в очакване да погали лицето.
Много години са минали,
а тази ръка е била пристана,
на който сълзите са спирали
и хляба давала в устите ни.
Тогава нежна, гладка и бяла,
топлина и милувка раздала,
а днес сбръчкана и видимо стара
за ласка отново тя се протяга. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse