27 jul 2008, 20:49

Една слънчева приказка и няколко думи за нея

1.1K 0 7

ЕДНА СЛЪНЧЕВА ПРИКАЗКА И НЯКОЛКО ДУМИ ЗА НЕЯ

                                                                                                  

                                                                                          

                                        Една вечер полярна

                                        видяло Голямото Слънце

                                        Малкото Слънце.

                                        И понеже било закачливо,

                                        като всички Слънца,

                                        решило да се посдърпа

                                        с Малкото Слънце –

                                        сякаш нищо невиждащо

                                        и въртящо се само

                                        около своята орбита,

                                        в своята малка галактика.

                                        Ала Малкото Слънце

                                        (като всички Слънца),

                                        не останало длъжно на своя събрат.

                                        И се вгледали в себе си двете Слънца,

                                        и започнали лека словесна игра –

                                        както става в живота.

                                        Били те от галактики близки,

                                        или... може би от една,

                                        но не били се срещали до тогава.

                                        Почнало всичко уж на шега...

                                        Да, но май, че се влюбили

                                        двете небесни тела.

                                        Тръгнали двете Слънца след това

                                        едно към друго

                                        и пак се въртели около себе си,

                                        но излезли от своите орбити...

                                        Сблъсъкът станал почти неизбежен!

                                        Смесили се галактики две,

                                        или различни планети

                                        от една галактика

                                        и... настъпил хаос голям...

                                        За добро или зло? –

                                        Не знам.

                                        И се прегърнали двете Слънца.

                                        А Планетите се изплашили,

                                        ала... нищо не предприели –

                                        двете Слънца така запламтели,

                                        че всичко наоколо заслепили...

 

                                        Тогава случайно попаднах там.

                                        От любов ли горяха,

                                        от болка ли?

                                        Виж, това вече – не знам.

                                        Вие питате: „Ами после?”

                                        После ли?

                                        После аз ослепях

                                        и... подминах...

                                        Дали двете Слънца все още горят?

                                        Не мога да кажа.

                                        Не виждам...

                                        Има правило:

                                        „Щом Планети се сблъскат и... край!” –

                                        като в живота.

                                        Има изключение от правилото:

                                        „Двете Слънца

                                        да се слеят в едно

                                        и всичко по-ярко да блесне,

                                        и редът да се върне.” –

                                        като в приказките...

                                        Ослепях и не виждам.

                                        Но вярвам в тях!

                                        Вярвам в красивите Слънчеви приказки!

 

 

                              

               С много любов на   жената, която не загуби вярата си и която ме научи да вярвам, опитвайки се да превърне обикновения живот в приказка!         

                        Благодаря ти за уроците, МАМО!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Илзе Енчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...