Една старица
Вятърът, скитал
из студените
улици, легна
до нейната врата.
Мракът, изпитал
уморените криволици
от думи, се облегна
до нейната сълза
и онемя.
Отива си една старица
с протегнати длани.
Дращи си една сълзица
с окървавена душа.
От ъглите тръгват
забравени думи.
По стълбите тичат
уморени мъгли.
Оставят тъжни следи.
В стаята останаха само
две сълзи, които -
вместо свещи -
тази вечер до късно
ще светят.
Една старица премина бариерата
и никой до там не я изпрати.
Умря съвсем сама.
А може би и тя има някъде деца.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ирена Чинтова Спасова Todos los derechos reservados
Тъжно... 
