Една старица
Вятърът, скитал
из студените
улици, легна
до нейната врата.
Мракът, изпитал
уморените криволици
от думи, се облегна
до нейната сълза
и онемя.
Отива си една старица
с протегнати длани.
Дращи си една сълзица
с окървавена душа.
От ъглите тръгват
забравени думи.
По стълбите тичат
уморени мъгли.
Оставят тъжни следи.
В стаята останаха само
две сълзи, които -
вместо свещи -
тази вечер до късно
ще светят.
Една старица премина бариерата
и никой до там не я изпрати.
Умря съвсем сама.
А може би и тя има някъде деца.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Чинтова Спасова Всички права запазени
Тъжно... 
