Едно дете да оставиш без внимание

Е един живот, пълен със нещастие…

Една погрешна стъпка

      И цветът умира във самата пъпка…

Това дете света ще вижда като черна дупка

Празнотата му едва ще я допълва

       Цвета се ражда, за да чувства отвъд своята черупка…

                     А човек я унищожава!

Една правилна постъпка… е да подадеш ръка

Един живот да опиташ с глътка

Опияняваща Света;

Държаща на Живота… Лъка

Не да чувстваш единствено нещастие… и мъка,

А светлината от деня!

Не да свикваш на самотата, вината и остатъка,

А да живееш във съня…

Един човек да оставиш без отдание

                Е като празно обещание…

Една правилна постъпка

               И света се ражда… във самата пъпка!