25 ene 2004, 22:23

Една сълза

  Poesía
2.5K 1 1

По прозореца ми първи капки дъжд,

стичат се като сълзи отронени,

Те дойдоха ненадейно, сякаш изведнъж

тъжните облаци ги бяха прогонили.


Те блестяха в съклото и в моите очи

и рисуваха пъстра дъга на небето.

Но това са може би горчивите сълзи,

заседнали дълбоко някъде в сърцето.


Колко много облаци и бури страшни,

безпощадно и завинаги душата ми ранили,

вървяха с годините тъжни и прашни

и по лицето ми оставяха своите дири.


Всяка капка е сега сълза пречистена,

от дъгата на живота ми порастнал.

Гледам през сълзи и се моля се искрено,

раните в душата ми стаени да зарастнат....

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пепа Деличева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Е да, но не виждам стихотворението Може би когато админа го качи ще "дръпна" един коментар.

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...