25 ene 2004, 22:23

Една сълза

  Poesía
2.4K 1 1

По прозореца ми първи капки дъжд,

стичат се като сълзи отронени,

Те дойдоха ненадейно, сякаш изведнъж

тъжните облаци ги бяха прогонили.


Те блестяха в съклото и в моите очи

и рисуваха пъстра дъга на небето.

Но това са може би горчивите сълзи,

заседнали дълбоко някъде в сърцето.


Колко много облаци и бури страшни,

безпощадно и завинаги душата ми ранили,

вървяха с годините тъжни и прашни

и по лицето ми оставяха своите дири.


Всяка капка е сега сълза пречистена,

от дъгата на живота ми порастнал.

Гледам през сълзи и се моля се искрено,

раните в душата ми стаени да зарастнат....

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пепа Деличева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Е да, но не виждам стихотворението Може би когато админа го качи ще "дръпна" един коментар.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...