25 ene 2004, 22:23

Една сълза

  Poesía
2.5K 1 1

По прозореца ми първи капки дъжд,

стичат се като сълзи отронени,

Те дойдоха ненадейно, сякаш изведнъж

тъжните облаци ги бяха прогонили.


Те блестяха в съклото и в моите очи

и рисуваха пъстра дъга на небето.

Но това са може би горчивите сълзи,

заседнали дълбоко някъде в сърцето.


Колко много облаци и бури страшни,

безпощадно и завинаги душата ми ранили,

вървяха с годините тъжни и прашни

и по лицето ми оставяха своите дири.


Всяка капка е сега сълза пречистена,

от дъгата на живота ми порастнал.

Гледам през сълзи и се моля се искрено,

раните в душата ми стаени да зарастнат....

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пепа Деличева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Е да, но не виждам стихотворението Може би когато админа го качи ще "дръпна" един коментар.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...