По прозореца ми първи капки дъжд,

стичат се като сълзи отронени,

Те дойдоха ненадейно, сякаш изведнъж

тъжните облаци ги бяха прогонили.

Те блестяха в съклото и в моите очи

и рисуваха пъстра дъга на небето.

Но това са може би горчивите сълзи,

заседнали дълбоко някъде в сърцето.

Колко много облаци и бури страшни,

безпощадно и завинаги душата ми ранили,

вървяха с годините тъжни и прашни

и по лицето ми оставяха своите дири.

Всяка капка е сега сълза пречистена,

от дъгата на живота ми порастнал.

Гледам през сълзи и се моля се искрено,

раните в душата ми стаени да зарастнат....