Една сълза
Едно небе, което времето отнесе,
едно сърце, което вля във мен тъга.
За първи път ли светове пренесе
от моя поглед до твоя небосклон?
Едно сърце за теб копнее,
за твоите очи,
покрити със сълзи.
До теб да се докосна
аз не смея.
За първи път ли падат нощните звезди?
Красив е полетът на ятото от чувства!
Красив е погледът над нашето небе!
Една сълза за нас остана непривична,
каква съдба,
каква луна,
какво небе...
Красиви лебеди се реят
над нощна шир,
над дневен мрак.
Изпълват световете със стихия,
която ни догонва във сумрак.
Красиво леят се минути,
а в тях са нашите мечти,
нашите нощи и желания.
Докоснете погледа ми светъл,
мои искрени желания!
Докоснете света, пълен със стихията на вятъра,
тъй - мила, снежна утрин
във мен почувства вечността.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ирена Велинова Todos los derechos reservados
