19 oct 2010, 16:14

Една сълза!

  Poesía » Otra
585 0 2

Тъжно ми е,

защото съм си страхливка,

тъжно ми е,

защото не зная как да променя това

и искам от живота само

да ме научи на борба

и на повече неща,

от това да си плача в безизходицата.

Искам да мога лесно да

осъзнавам някои неща

и да си намеря силата,

с която да мога да продължа

към другата страна на живота...

Дано скоро се осъзная

и с любимия за мен човек

да постигнем едната наша

мечта и да бъдем

заедно за вечни времена...

Дано просто намеря силата

да кажа на всички,

че мога да се справям с

живота си сама

и да се обичаме

ние с човека до мен

завинаги.

Защото не само сълзите

ще продължат да ме завладяват,

а и лошите моменти

няма да намерят края си!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ребека Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И аз съм в такова положение сега.Страхът сякаш е част от теб самият,но трябва да бъдем силни!
    Стихът е много хубав.Много ми хареса.Успя да ме завладее.Силни,истински и почувствани със сърцето думи!Поздрави!Шест от мен!
  • Бъди силна!И лошите моменти, и сълзите ще направят път на усмивката и радостта, щом знаеш какво искаш и как да го постигнеш.Щом си и с любимия човек...Успех!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...