Oct 19, 2010, 4:14 PM

Една сълза!

  Poetry » Other
583 0 2

Тъжно ми е,

защото съм си страхливка,

тъжно ми е,

защото не зная как да променя това

и искам от живота само

да ме научи на борба

и на повече неща,

от това да си плача в безизходицата.

Искам да мога лесно да

осъзнавам някои неща

и да си намеря силата,

с която да мога да продължа

към другата страна на живота...

Дано скоро се осъзная

и с любимия за мен човек

да постигнем едната наша

мечта и да бъдем

заедно за вечни времена...

Дано просто намеря силата

да кажа на всички,

че мога да се справям с

живота си сама

и да се обичаме

ние с човека до мен

завинаги.

Защото не само сълзите

ще продължат да ме завладяват,

а и лошите моменти

няма да намерят края си!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ребека Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

  • И аз съм в такова положение сега.Страхът сякаш е част от теб самият,но трябва да бъдем силни!
    Стихът е много хубав.Много ми хареса.Успя да ме завладее.Силни,истински и почувствани със сърцето думи!Поздрави!Шест от мен!
  • Бъди силна!И лошите моменти, и сълзите ще направят път на усмивката и радостта, щом знаеш какво искаш и как да го постигнеш.Щом си и с любимия човек...Успех!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...