17 jul 2012, 13:01

Една сълза

  Poesía » Otra
626 0 5

Една сълза в очите ми блести,
събрала в себе си и бъдеще, и минало,
магията на призрачни безброй луни
и един живот, като насън преминал.

Тъгува за разлистената младост,
огряна от лазурени надежди,
пази спомена за изгреви и залези,
когато някой във очите ми се е оглеждал.

Искрят в сълзата цветовете на дъгата
и свежестта на пролетния дъжд,
на есента красивата позлата,
усмихнатият поглед на обичан мъж.

Не искам да се разделям с моята сълза -
тя е моето минало, настояще и бъдеще,
моят спомен, болка, радост и тъга,
ще е с мен до края... и в отвъдното!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...