Една сълза в очите ми блести,
събрала в себе си и бъдеще, и минало,
магията на призрачни безброй луни
и един живот, като насън преминал.
Тъгува за разлистената младост,
огряна от лазурени надежди,
пази спомена за изгреви и залези,
когато някой във очите ми се е оглеждал.
Искрят в сълзата цветовете на дъгата
и свежестта на пролетния дъжд,
на есента красивата позлата,
усмихнатият поглед на обичан мъж. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up