31 mar 2017, 13:50

Една сълза

928 2 12

Животът скрит е в дребните неща -

в поглед, думи и нежни ласки.

Това е пътят към човешката душа.

Ще гледам очите ти топли

една сълза да ми подарят

и от изгрева до залеза лъчи

към тебе пътя да огряват.

От мисълта ти нов свят ще сътворя,

в нежни стихове ще те възпея.

Едно влюбено сърце те вика.

Ти влезе в него тихо, странно.

И влюбих се в тебе жадно.

Животът кратък няма да ми стигне

да обичам аз.

И отново да те срещна,

аз пак ще те обичам

и силно ще те жадувам,

утре повече от днес.

Усмивката от влюбени очи

ще погълна, като слънчеви лъчи.

Всичко истина ли е кажи?

Или аз сънувам пак лъжи.

Не, аз вярвам в теб.

И с устрема към утрешния ден

ще заситим своята жажда!

Кажи, ще бъдеш ли щастлив, кажи...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йонка Янкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти Люси за кометара
  • Намерих и този твой чудесен стих... как хубаво си изразила чувствата ни когато обичаме💑❤
  • Благодаря Васе, Руми и Силве за направения коментар
  • С такава жена, няма как да не е щастлив... Браво Йонче!
  • Ти си една широка душа, Йонче, готова да побере цялата любов на света! А сълзата, тя казва толкова много... ! Поздрав и от мен!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...