31 mar 2017, 13:50

Една сълза

926 2 12

Животът скрит е в дребните неща -

в поглед, думи и нежни ласки.

Това е пътят към човешката душа.

Ще гледам очите ти топли

една сълза да ми подарят

и от изгрева до залеза лъчи

към тебе пътя да огряват.

От мисълта ти нов свят ще сътворя,

в нежни стихове ще те възпея.

Едно влюбено сърце те вика.

Ти влезе в него тихо, странно.

И влюбих се в тебе жадно.

Животът кратък няма да ми стигне

да обичам аз.

И отново да те срещна,

аз пак ще те обичам

и силно ще те жадувам,

утре повече от днес.

Усмивката от влюбени очи

ще погълна, като слънчеви лъчи.

Всичко истина ли е кажи?

Или аз сънувам пак лъжи.

Не, аз вярвам в теб.

И с устрема към утрешния ден

ще заситим своята жажда!

Кажи, ще бъдеш ли щастлив, кажи...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йонка Янкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти Люси за кометара
  • Намерих и този твой чудесен стих... как хубаво си изразила чувствата ни когато обичаме💑❤
  • Благодаря Васе, Руми и Силве за направения коментар
  • С такава жена, няма как да не е щастлив... Браво Йонче!
  • Ти си една широка душа, Йонче, готова да побере цялата любов на света! А сълзата, тя казва толкова много... ! Поздрав и от мен!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...