Вече една твоя усмивка ми стига,
за да спре до някаде болката да ме раздира,
вече и един поглед твой ме побърква
и сърцето да тупти се сбърква...

Вече без любовта ти се уча да живея,
но, по дяволите, все още за теб копнея,
все още за теб си мисля аз,
но любовта не може да умре от раз.

Как за толкова кратко успя да ме овладееш
и чувствата в мен да прелееш,
живота ми да преобърнеш
и изведнъж гръб да ми обърнеш.

Щом те видя с нея, полудявам,
но беса си преодолявам,
правя се, че не ми пука,
но не е така... ревността на вратата чука...
Вече една твоя усмивка стига,
сърцето, за да не умира,
задоволява се с едно "Здравей",
но все още продължава за теб да живей!