9 nov 2014, 11:36  

Една вечер в Страната на спомените...5

  Poesía » Otra
479 0 1

 

Една вечер в Страната на спомените...5

 

Две горящи свещи и букет от рози,

аз и ти в очите гледаме се пак,

скачат по стените сенки в странни пози-

в ъглите трепери дрезгавия мрак...

 

Вън вилнее буря, удрят по стъклата

клоните на старият и корубест бряст.

Мисля, че ме грабва, старата, позната,

явно оживяла, някогашна страст!...

 

А седиш отсреща ти и светлината

на свещѝте само ни дели сега,

искам да съм вятър и разбил вратата

пламъкът, ненужен, в миг да угася...

 

Пазиш ли я още нежността, с която

тъй ме омагьоса във ония дни:

беше месец август на вълшебно лято,

гледахме небето с падащи звезди...

 

Бе невероятно: любовта, мечтите,

вятърът, разказващ приказки в нощта...

Помниш ли тогава, с вяра във звездите,

как си пожелахме хиляди неща?...

 

Искаш ли да върнем миналото време,

в спомените стари, но със нова страст

и от носталгичност, може би, обсебени

да ни обладае дивната им власт!...

 

... А вилнее буря, тропа по стъклата,

старите желания вънка се тълпят...

Стават чудеса: и вече аз съм вятър,

и разбил вратата- ги пускам в твоя свят!...

 

Коста Качев,

09.11.2014.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • За мен е трудно да съчетавам страстта с романтиката- и в изкуството, и в живота- двете сякаш все си противоречат. Ти обаче успешно си ги слял в едно цяло!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...