10 sept 2011, 12:41

Една възрастна женица

  Poesía » Otra
649 0 1

Веднъж срещнах аз една, женица..

С бастунче беше. Мъченица.

Под сянката от жегата се скрила 

и с мъка сълзите си изтрила.

 

И тази възрастна женица,

от скръб и нещастия изпита,

бе с бяла оредяла косица

и съсухрено бледо лице,

тя погледна ме тъжно и ме попита,

държейки цвете в сбръчканите си бели ръце:

 

"Девойко, ти виждала ли си тука

едно малко тичащо момченце,

с бяла карирана блузка,

държащо пауново сиво перценце?"

 

Очите й бяха бебешко сини,

мътни и някак невинни.

Цветето повяхваше бавно.

Като нея. Умираше безславно.

Но и с надежда те бяха пълни

и с горящи, горчиви сълзи.

 

"Бях млада" Каза ми тя.

"И момченце си имах нявга.

Красиво бе. И от сърце

говореше ми за правда.

Но някой някога го взе,

открадна ми детето.

И оттогава майката в мен зове

да стопля си сърцето.

Години трийсет изминаха,

животът ги помете..

Много ята долитаха,

но никой детето ми не донесе."

 

Тя плака дълго, а аз просто стоях.

Не знаех какво трябва да кажа.

От този ден минутите броях

любов на близките си да покажа. 

 

А тази стара бледа женица,

помина се в черната земя.

Скоро некрологът й тежко увисна

и стана на жълти, грозни петна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ро Си Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много е тъжно! Успяхте да ме просълзите! Мисля, че сте постигнала това, което истинския поет трябва да постигне - да докосне сърцето и душата.

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...