Една запалена цигара,
устни пламенни трептят...
Чакат на далечна гара,
твойто име те зоват...
В тоз тъй мрачен зимен ден
сърце унило, то изгаря...
На любов останало във плен,
на думи сладки и изгнили обещания...
Толкоз време познат му беше единствено плачът,
но ще грейне в миг усмивка на лицето нежно,
чуе ли на своята любов гласът
и на прегръдка в плен остане вечно... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse