Една запалена цигара
597
0
0
Една запалена цигара,
устни пламенни трептят...
Чакат на далечна гара,
твойто име те зоват...
В тоз тъй мрачен зимен ден
сърце унило, то изгаря...
На любов останало във плен,
на думи сладки и изгнили обещания...
Толкоз време познат му беше единствено плачът,
но ще грейне в миг усмивка на лицето нежно,
чуе ли на своята любов гласът
и на прегръдка в плен остане вечно...
Но ето че Вечерница изгря
а теб любов, теб все те няма...
Но чака те, непрестанно чака тя
и на устни ѝ – една запалена цигара...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Youknowwho Все права защищены
