31 ago 2012, 12:31

Една звезда

  Poesía » Otra
667 0 0

Една звезда

 

Една звезда от небето ме погледна,

изгря различна на хоризонта затъмнен.

Изтръпнах от видение, което

като светкавица дойде при мен.

 

С каква любов в това небе аз търсих

от всичките хиляди една звезда.

До мене тихо да дотича,

да поседна с нея пак сама.

 

И тази звезда сякаш чу ме,

стрелна се от небесни висини.

Аз, изтръпнала и побеляла,

видях в нея различни красоти.

 

Вятърът развя косите ми като коприна,

с нежен поглед лицето ми покри.

Бях сякаш самодива бяла 

в тази нощ с красивото небе.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...