Aug 31, 2012, 12:31 PM

Една звезда

  Poetry » Other
664 0 0

Една звезда

 

Една звезда от небето ме погледна,

изгря различна на хоризонта затъмнен.

Изтръпнах от видение, което

като светкавица дойде при мен.

 

С каква любов в това небе аз търсих

от всичките хиляди една звезда.

До мене тихо да дотича,

да поседна с нея пак сама.

 

И тази звезда сякаш чу ме,

стрелна се от небесни висини.

Аз, изтръпнала и побеляла,

видях в нея различни красоти.

 

Вятърът развя косите ми като коприна,

с нежен поглед лицето ми покри.

Бях сякаш самодива бяла 

в тази нощ с красивото небе.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...