27 ago 2019, 12:37

Една звездичка ми намигна

607 5 19

Една звездичка ми намигна...

Ах, тази палавница луда -

Не мога, знае, да я стигна,

дори превърнат в пеперуда...

 

А толкова да я желая,

че виждам я и през деня

дори затворен в свойта стая,

във плен на тежка самота.

 

   *****

 

Една звездичка от небето падна

към мене, със кристален звън -

Поех я в шепата си жадна,

и приласках я в своя сън...

 

А тя със топла светлина

обгърна ме, митично чудотворно,

превърна ме и мене във звезда,

и взе ме във небето си просторно.

 

   *****

 

Недей обаче ти търси

с очи нагоре в небесата

да видиш нас, във две звезди -

Знай, пак една, че е звездата...

 

05.01.2017.

 

Георги Каменов

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Каменов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Интересна визуализация открих в коментара ти, и ми бе интересно да "прочета" стихото си чрез твоите очи.
    Благодаря сърдечно, Виолета.
  • И това много ми хареса. Доказва твоята скромност и как Тя за теб винаги ще е на първо място. Поне така го разбирам
  • Еха, иха, това е :=))
    Благодаря, Еси 🌹
  • Еха!
  • Благодаря с усмивка, Ангелче :=))

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...