На Михаил Цветански
(Огнян Пожарев)
Отиват си поетите без време,
а аз, в интриги впрегнат всеки ден,
стоя и чакам, дявол да ме вземе,
свещта да духне някой вместо мен.
В задочен спор със уличните псета,
нелепо газя тази градска кал,
забравил, че единствено поетът
не бива да оплаква своя хал.
И ето ме в любовен стих унесен,
навярно в плен на своя собствен срам, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse