Eдничка дума
На Михаил Цветански
(Огнян Пожарев)
Отиват си поетите без време,
а аз, в интриги впрегнат всеки ден,
стоя и чакам, дявол да ме вземе,
свещта да духне някой вместо мен.
В задочен спор със уличните псета,
нелепо газя тази градска кал,
забравил, че единствено поетът
не бива да оплаква своя хал.
И ето ме в любовен стих унесен,
навярно в плен на своя собствен срам,
забравил, че над хубавата песен
друг някой е издигнал ръст голям.
Забравил, че подхвърлена през пръсти
или разлистена като венче -
едничка дума днес ще ни покръсти,
а утре може да ни съсече...
а аз, в интриги впрегнат всеки ден,
стоя и чакам, дявол да ме вземе,
свещта да духне някой вместо мен.
В задочен спор със уличните псета,
нелепо газя тази градска кал,
забравил, че единствено поетът
не бива да оплаква своя хал.
И ето ме в любовен стих унесен,
навярно в плен на своя собствен срам,
забравил, че над хубавата песен
друг някой е издигнал ръст голям.
Забравил, че подхвърлена през пръсти
или разлистена като венче -
едничка дума днес ще ни покръсти,
а утре може да ни съсече...
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
