6 ago 2015, 12:48

Едничък

553 0 4

                                                                      стихът едничък

                                                                    левитира и храна

                                                                         е на всемира

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стоян Минев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • По предложение на Andromaha(Белла), подкрепено от
    voda(Елица Ангелова) и споделено от
    poeta(Илко Илиев):

    Стихът едничък
    левитира! - Аромат
    е на всемира!!!

    ..............................

    стихът всемира
    ароматизира и
    най левитира

    ....................................

    Стихът сияе!
    Левитира! Аромат
    е на всемира!!!

    ....................................


    И за да не бъде пропуснато споделеното и от limeruna(Йоана), а и от благодарност към него, нека се вмъкне поне още една рима!

    стихът сияе
    левитира и храна
    е на всемира
    !
  • Благодаря, Andromaha (Белла), limeruna (Йоана ),
    voda (Елица Ангелова)!

    „храна“ - най - вероятно е производно от „харна“ - сиреч „хубава“. Така че далѝ е „храна“ или „аромат“ , все нещо хубаво Е!...
  • С Andromaha: не храна, а аромат...
  • Хубаво си е да е храна - колкото повече поглъщаш, толкова повече искаш А и нали човек е това, което яде

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...