24 may 2007, 15:19

ЕДНО

  Poesía
868 0 12
С едно започва календара.
Един е златният медал.
Един е в църквата олтара.
Един във царството е цар.
Едно е слънцето в небето.
Един е даже Сатана.
Едно е на човек сърцето.
Една е родната страна.
Един е хоризонта даже.
Една е истината днес.
Една лъжа щом някой каже
загубва и едната чест.
Един е пътят към Голгота.
Един Иисус се тук роди.
Един е на човек живота.
Един съм аз, един си ти...





¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Пожелавам ти да си пръв сред първите и сам петел в кокошкарника Усмивки и поздрави от мен!
  • ...Стилно..хареса ми..!Успех..!
  • Великолепен стих, Вальо!
    Поздрави от сърце!
  • Един... А толкова безбрежен
    и многолик е този свят.
    Един цвета е на небето
    нюансите - безброй... И пак
    една любов дъха ти спира,
    една жена - сега и тук...
    А утре... може да умираш
    в очите пак на някой друг.
    И той един ще бъде - знаеш...
    Една секунда - шепа прах.
    Една мечта. Безброй победи.
    Един живот. Безброй лица.

  • ...и всеки един е уникален по своему!
    Поздрави, Вальо!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...