1 feb 2008, 15:27

Едно

  Poesía » Otra
775 0 1

Едно

Днес бях при морето:

то ми говореше,

аз мълчах.  Удивително –

мълчах!

То ме съзерцаваше,

съзерцавах го и аз.

Глезеше се във нозете ми.

Аз целувах мокрото му чело.

Морето се вълнуваше

от срещата. Вълнувах се и аз

и го прегръщах, и се радвах

на доброто му присъствие.

Слънцето – все още сънено –

огряваше лицата ни

(ние му се плезихме и мръщехме,

и тичахме след слънчевите зайчета).

Морето беше синьо и усмихнато,

и мокро, и красиво, и добро.

Морето беше помъдряло и пораснало

- а може би пораснала бях аз...

Толкова предесенно и топло –

обличаше ме в струи от вода!

А аз му подарявах свойто щастие.

Подарих му и косите си,

и две-три стари копчета, и стих,

написан на билетче. Подарих му

и душата си, а то я взе,

за да я пази:

във водораслите я скри

и в рибите, и в песъчинките

                                         и даже

във медузите. Морето

скри ме цялата във себе си.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мишелина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...